Аз се познавам със себеподобните
Всички ние сме „човешки същества“, но същевременно сме и „социални животни“. Като такива търсим своята общност в лицето на група, а понякога и на тълпа. Това ни дава някакви представи кои сме и какви сме, дали имаме нужда от внимание да се утвърдим или да ни забележат, а може би искаме де бъдем незабележими, или търсим себе си в себеподобните.
Има групи или тълпи, които си взаимодействат помежду си. Това ни провокира да разкриваме или да търсим необходимост от социални връзки. Когато тези взаимоотношения са поставени в една жизнена среда и общност, или пространство с непознати, в рамките на няколко дни те могат да създадат трайни връзки помежду си, формирайки група или тълпа.
Хората имат нужда да бъдат част от общност, да имат емоционална връзка, която възниква при еднакъв интерес, хоби, професия и други подобни. Те се преоткриват, когато имат пространство и сигурност, обменяйки различен опит в груповите процеси.
В груповата динамика, можем ясно да откроим нуждите, границите в човешкото общуване, наблюдавайки стимулите и реакциите на отделните индивиди. Групата може да се движи от една кауза, инициативност, мотивация, доверие, че принадлежим в някаква социална хармония по между си.
Тук трябва да направим ясно разграничение между понятията група и тълпа.
Според Жан-Жак Русо (1712-1778г.), френски философ просветител, под влиянието на емоциите, човекът в тълпата или групата има обща цел – един емоционален взрив. В групата ние се опитваме да поставяме рамки и граници. Искаме да можем да обменяме информация спокойно, емоционално и рационално, а тълпата ни дава едно голямо недоволство. Там можем да наблюдаваме хора, които имат сходна цел, идея. Човекът търси себеподобните. Къде да търсят тези диаманти, с които изпитва силно желание да се срещне или да продължи да търси.
От друга страна, тълпата е група от хора, а според тълковния речник дори „безлично множество“. Първият психолог, който се занимава с психологията на тълпата, е Густав Льобон (Gustave Le Bon), който класифицира тълпите и поведението на отделната личност в тях.
Тези личности има различни интереси, професии, идеи, но когато са в тълпа или група имат водачи в общи цели.
Водачът е подобие на бащата, народът е подбие на децата, тъй като всички се раждат равни и свободни, те отчуждават свободата си само когато имат полза от това. Цялата разлика е, че в семейството обичта на бащата към децата го възнаграждава за грижите, които полага за тях, докато в държавата удоволствието да заповядва заменя обичта, която владетелят не изпитва към своите народи.
Защо искаме да сме в група?
Групата е отговор на нашите желания и емоции. Искаме да имаме личностно израстване или търсим себе си в общността – в царство на идеи, религия, спорт, музика, тренинги или просто искаме да бъдем значими в тълпата или групата. Всички тези социални мрежи от динамични взаимодействия имат своята връзка между индивидите, които обменят информация и мисли, или убеждения, влияния, идеи, емоции, интереси.
В групата индивидите достигат до една потребност от това да имат комуникация помежду си и да се търсят. В контекста на това създават силни социални мрежи – връзки от комуникация и информация. Има още едно определение в психологията, което се нарича „афилиция“.
Афилиацията – условие за принадлежност към група
В научната литература терминът “афилиация” се разглежда основно в контекста. Нужда да съм в групата или казано изпитвам необходимост от групата. Потребността на хората да бъдат част от семейна, професионална или друга група е така архаична както потребността от защита и сигурност, от усвояване на нов опит, от придобиване на материални блага, които да обезпечат живота. Тези няколко основни потребности лежат в теоретичните модели на автори от различни теоретични направления в антропологията, социологията, психологията, медицината, мениджмънта и др.
Афилиацията – условие за принадлежност към група
След потребността, имаме силни нужди да доминираме, манипулираме, влеем. Тези силни човешки усещания са ни присъщи. Правим го във фокуса на това да можем да покажем, че можем и водим. Тези процеси ще обяснят няколко тактики за влияние в групата или тълпата.
Джеймс Борг „Изкуството на убеждаването“ Влияние на група или тълпа:
Влияние на група или тълпа:
Силните желания да могат да въздействат или влеят в групата или тълпата.
Много често използваме илюзионисти да ни омагьосат в тяхната магия с фокусите или илюзиите. Това е голямо влияние в човешките групи. Има две посоки да се харесваме или сътрудничим заедно в груповата сплотеност.
Добрите илюзионисти са майстори в онова, което често пъти се нарича „умения за работа с хора“. Когато психолозите са изучавали широката област на убеждаването и са отбелязали как всички ние (във всеки ден от живота си) упражняваме това изкуство, някои от тях са достигнали до интересен извод. Те са установили, че от всички задачи по убеждаване, изпълнявани от човешките същества, тази на илюзиониста е най-трудната. Защо? Защото той трябва да „убеди“ своята публика (от един или повече зрители) да остави настрана недоверието си и да повярва, че пред очите й действително се е случило чудо, независимо дали това е познаване на избрана карта, изчезване или възникване на предмет, или четене на мисли.
Харвардският психолог Херберт Келман е наблюдавал социалното влияние и тактики за влияние.
Позитивни тактики за влияние:
1. Рационално убеждаване
2. Съобщаване
3. Вдъхновяващ апел
4. Консултация
5. Размяна
6. Сътрудничество
Негативни тактики за влияние
Негативните тактики за влияние влошават взаимоотношенията с хората, спрямо които ги използваш.
Те могат да наранят околните, както и да опорочат репутацията ти. И все пак, полезно е негативните тактики да се познават, за да знаеш, когато някой друг ги използва спрямо теб.
Негативните тактики за влияние са:
1. Легитимация
2. Коалиция
3. Натиск
4. Подмазване
5. Личен апел
В заключение бих обобщил, че ние имаме нужда да изразим нашите мечти, фантазии, болки, радостни моменти. Именно тях споделяме в група или тълпа . Наша е потребността да сме сред хората, за да израстваме социално, емоционалнно,финнасово. Всичките тези процеси на човека като социално същество търпят промени през годините, от една страна заради процесите на глобализация, технологичните процеси, икономическите фактори, а от друга – от промените в нагласите и ценностите на съвременното общество.
Благодаря на всички участници ,които ми помогнаха с редакцията :
Весела Марева
Пламена Папазова
Елиза Трайкова